Science Students

В средата на м.ноември беше представено новото издание на Рейтинговата система (РС) на висшите учебни заведения в България. Очертава се трайна тенденция за подобряване трудовата реализацията на завършващите студенти, придобили висше образование в страната. От друга страна все още съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитите специалности, в зависимост от завършеното професионално направление и ВУЗ. Изводите от шестото издание на Рейтинговата система бяха представени от експерти на МОН, на пресконференция в гр. София.

В България над 50 хиляди кандидат-студенти, всяка година, са изправени пред избор на университет, специалност и професионално направление. Рейтинговата система помага на кандидат-студентите и техните родители да се ориентират в различните специалности и направят информиран избор.

Системата е от значение за синхронизирането на програмите за висше образование с нуждите на обществото и търсенето на специалисти на пазара на труда. Тя е ключов фактор за подобряване на структурата и ефективността на висшето образование в България. Образователните институции могат да се възползват максимално от този инструмент като определят кои са силните им специалности. Отчетлива е тенденцията за подобряване селекцията както при студентите, така и при самите висши училища.

В Закона за висшето образование и новия модел за определяне на план-приема се направиха промени, които се очаква да повишат както качеството на висшето образование, така и обвържат потребностите на бизнеса, индустрията и обществото. Очаква се до 2020 г. финансирането по критерий качество да достигне 60%.

Според последните данни в системата за 2016 г. средният осигурителен доход на завършилите български висши училища нараства от 925 лева през миналата година до 1020 лева през настоящата. В същото време, делът на регистрираните безработни сред тях спада до 3,38% през 2016 г. Завършилите младежи, които не се осигуряват в страната са около 23%, а този на висшистите, работещи през първите 5 години от завършването на позиция, за която се изисква висше образование е вече 47%.

Традиционно, най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) имат завършилите професионалните направления „Военно дело“, „Дентална медицина“, „Медицина“ и „Фармация“. Професионалното направление „Социални дейности“ регистрира най-високи нива на безработицата сред завършилите (5,5%). Това е единственото професионално направление, в което тази година се наблюдава безработица над 5%, докато през миналата година подобни резултати имаха шест професионални направления. Интересна констатация е, че едва около 20% от завършващите студенти със специалност „Туризъм“ прилагат придобитото висше образование, въпреки хроничния недостиг на кадри в сектора.

Завършилите специалисти от професионалните направления „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Проучване и добив на полезни изкопаеми“, „Военно дело“, „Металургия“, „Обществено здраве“, „Фармация“ и „Медицина“ са с най-високи средни доходи. Абсолвентите на специалност „Информатика и компютърни науки“ Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Администрация и управление“ в Американския университет – Благоевград, се отличават със среден месечен облагаем доход от над 3000 лева.

Студентите първокурсници с най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование са в направленията „Медицина“ (5,55), „Фармация“ (5,50) и „Дентална медицина“ (5,46). Инженерните и селскостопанските специалности са тези, при които завършващите ученици влизат с по-ниски резултати от средните училища – направленията „Металургия“ (4,16), „Материали и материалознание“ (4,25) и „Животноводство“ (4,32).

По показателя цитиране на на научните публикации Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Медицинският университет – София, и Химико-технологичният и металургичен университет са трите институции с най-висок индекс.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на база десетки показатели, които измерват различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа на висшите училища и реализацията на завършилите на пазара на труда. В новото издание са включени допълнителни индикатори като регионалната значимост на висшите училища и тяхната обвързаност с местната икономика и пазар на образователни услуги.

Според стандартизираните класации за 2016 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е с лидерски позиции, следван от Техническият университет – София, Медицинският университет – София, В първта десятка са Аграрният университет в Пловдив, Химикотехнологичният и металургичен университет в София и т.н. В 8 класации на водещи места са висши училища извън столицата.

В системата е публикувана информация и за най-често срещаните професии и длъжности сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение.

Изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2016 г. е актуализирано по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт „Отворено общество“ – София, и Сирма Солюшънс в изпълнение на договор с предмет „Актуализиране и поддръжка на Рейтинговата система за висшите училища в България за 2016 г.“.

Рейтинговата система е достъпна на български и на английски език в интернет на адрес: http://rsvu.mon.bg.